Мрамор – като естествен природен камък се отличава със своето разнообразие от цветове. Именно това качество на всички мрамори, ги правят толкова желани. Оцветяването на мрамора зависи от примесите. Обикновено е светъл, но наличието на дори малки количества силикати, железен оксид и графит води до оцветяване в различни цветове и нюанси, включително жълто, кафяво, червено, зелено, и дори черно, а има и пъстри разноцветни мрамори. Някои видове мрамори са дребнозърнести, а други са толкова едрозърнести, че калцитните зърна са видими с невъоръжено око. За най-ценни се смятат дребнозърнестите бели мрамори, които се използват в скулптурата. Основните находища са в Италия, Гърция, САЩ, Северна Африка, Южна Африка, Куба, Франция, Норвегия, Украйна, Армения, Грузия. Узбекистан. 

Мраморът от дълги години се използва от човека за изграждане и облицовка на домове, отнася се към метаморфните скали, които са се образували преди повече от 2,5- 4 милиарда години в резултат на рекристализация на карбонатите (въглеродно-съдържащи съединения)- варовик или доломит (по- малко). Съставът на мрамора при метаморфизма не се променя. Изходните карбонатни скали са или варовик, или доломит, затова мрамора се състои от калцит (калциев карбонат) или доломит (калциев карбонат и магнезий), или и от двата минерала.

От древни времена мраморът е ценен не само за красотата му, но също така и за неговите магически свойства. В древна Гърция, този минерал бил посветен на богинята на любовта Афродита. Храмовете на Богинята винаги се строели от мрамор.